[go: up one dir, main page]
More Web Proxy on the site http://driver.im/Направо към съдържанието

Тамга

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тамга (от старотюркски: 𐱃𐰢𐰍𐰀 или tamga, означаващо печат; на турски: damga) е абстрактен печат, използван от евразийските номади и от култури, повлияни от тях. Тамгата обикновено е била емблема на определено племе, клан или семейство. Те са често срещани сред евразийските номади през класическата античност и Средновековието.

Други символи, подобни на тамга, понякога са били усвоени от уседнали народи, съседни на Понтийско-Каспийската степ както в Източна Европа, така и в Централна Азия.[1][2][3][4]

Тамги в степната традиция

[редактиране | редактиране на кода]
Тамга на боспорския цар Тиберий Юлий Евпатор, увенчана с две крилати Виктории. Релефът датира от II век от н.е.

Тамгите произхождат от праисторически времена, но тяхната точна употреба и развитие не могат да бъдат напълнпо проследени във времето. В по-късните периоди от Боспорското царство, управляващата династия използвала лични тамги, състоящи се от един фрагмент, изобразяващ царското семейството, и друг фрагмент, изобразяваща именно самия цар, като по този начин вероятно била продължена дотогавашната традиция на степните народи, опитвайки се да се укрепи и сплоти съвместното съжителство между уседналите и номадските народи в пределите на царството. 

„Тамга“ или „тамаг'а“ буквално означава печат на монголски език. В Монголската империя тамгата е била печат, поставян върху предмети, показвайки, че те вече са били обложени с данък, а в по-широк смисъл, тамгата означавала обобщително самият данък върху търговията (вж. раздела за Източна Европа по-долу).[5]

Тамга са емблематични символи, които исторически са били използвани от различни монголски племена или кланове в Централна Азия. Терминът понякога се отнася и до емблематични символи, използвани в други азиатски култури, но в този раздел се разглежда само специфичната употреба на кланови символи върху монети, сечени от владетели на Монголия и Централна Азия.

Известни са над сто различни монголски тамги. Някои от тях са били присвоени от отделни средновековни монголски и тюркски владетели и така впоследствие те са били изобразявани върху монети и държавни печати, издадени от тези владетели. Тамги се срещат най-често върху ислямските монети, емитирани от потомците на Чингис хан в различните ханства на Централна Азия през 13-ти и 14-ти век, по-специално Чагатайското ханство. Тамгите представляват огромен интерес за нумизматите и се обсъждат в много академични трудове, свързани със средновековните ислямски монети в Централна Азия. Въпреки това, нумизматите и историците в момента срещат трудности при представянето на тамгови символи в своите текстове и не могат надеждно да ги разпространяват, защото те са или представени като изображения, или са нарисувани на ръка, или използват специфични шрифтове, които не могат да се четат от други устройства. Доктор Няамаа[6] идентифицира почти сто знаци-тамга, използвани върху монети, въпреки че само около половината от тях могат да бъдат приписани на конкретен владетел, а някои от тях са вариантни форми или форми на изобразяване на същата тамга.[7]

Паметникът на Монголския държавен печат в Улан Батор показва 168 тамги.

Тамги в днешна Монголия и други страни се щамповат с помощта на нажежено желязо върху домашни животни като коне, за да се маркира, че добитъкът принадлежи на определено семейство, тъй като те са пуснати свободно на паша през деня. Всяко семейство има свои собствени тамгови маркировки за по-лесно разпознаване. Тамговите знаците не са много сложни, тъй като са направени от извити парчета желязо от отделните семейства.

Тамга се нарича и държавният печат на Монголия, който се връчва от президента на Монголия на следващия новоизбран президент като символ на предаването на властта. Президентската тамга е малко по-сложна изработка и се държи в дървена кутия.

Тамга на прабългарския род Дуло.
Тарак тамга, национален символ на кримските татари.
Страница от хроника на Селджукската империя от 15-ти век, изброяваща тамги на Огузите.

Тюркските народи, които са си били останали пастирски номади и доминирали Източен Анадол и Иран, продължили да използват своите кланови тамги, които се превърнали във ярък националистически образ. Тюркските племенни конфедерации в Източен Анадол и Иран – Ак-Коюнлу и Кара-Коюнлу (14 – 15 век), подобно на много други царски династии в Евразия, изобразяват своята тамга върху знамената си и я секат върху монетите си.

Особено за турките, които никога не са напускали родината си Туркестан, тамгата си остава това, което е била първоначално: тавро за добитък и символ на рода.

Сред съвременните тюркски народи тамгата е символ, с който се маркира имущество или добитък, принадлежащ на конкретен тюркски род, обикновено използван под формата на тавро или печат.

Когато турските кланове започват да доминират повечето градски или селски райони, тамгите изчезват от употреба, тъй като овчарският начин на живот се забравя. Това най-добре се вижда сред турските кланове, които усядат в западен и източен Анадол след битката при Манцикерт. Тюрките, които превземат западен Анадол, основават Иконийския султанат и стават аристократи в римски стил. Повечето от тях усвояват Соломоновия печат (превърнал се тогава в мюсюлмански символ) след разпадането на султаната на множество враждуващи помежду си държави, състоящи се предимно от гази (вижКараманиди). Само османската държава, състояща се също предимно от гази, (по-късно станала Османска империя) запазва своята тамга в знамето си, но тя била толкова силно стилизирана, че лъкът в крайна сметка започнал по-скоро да прилича на полумесец.

Тамгите на общо 21 огузки племена (племето Чаруклуг е нямало тамга) според Махмуд от Кашгар в своя речник на тюркския език („Dīwān Lughāt al-Turk“) са:[8]

Вторично използване

[редактиране | редактиране на кода]

В Русия терминът тамга е оцелял и до днес и се използва в наименованието на граничните митници и производни думи; например: митница на руски се казва „таможня“, митничар се казва „таможенник“, а плащам мито се казва „растаможить“. Причината за това е, че думата тамга се е използвала в миналото в смисъл на „държавен сертификат“, удостоверяващ, че търговският данък бил заплатен. Символът е признат за национален символ в Украйна, разговорно наричан тризуб (тризъбец), който е изобразен на украинския герб.

 

Тамга на Моголската империя на върха на Тадж Махал.

В късносредновековните тюркско-монголски държави терминът тамга се използвал за всякакъв вид официален печат. Тази употреба се запазва в ранните модерни ислямски империи (Османска империя, Моголска империя) и в някои от техните съвременни държави-наследници.

В езика урду (който е погълнал много тюркски думи), тамга се използва със значението „медал“. Тамга-и-Джурат е четвъртият най-висок военен медал на Пакистан. Той се присъжда на всички чинове за храброст и особени заслуги в бой. Тамга-и-Имтиаз или Тамга-е-Имтиаз (на урду: تمغہ امتیاز), което се превежда като „медал за високи постижения“, е четвъртото най-високо отличие, дадено от правителството на Пакистан както на военни, така и на цивилни. Тамга-и-Хидмат или Тамга-е-Хидмат (на урду: تمغۂ خدمت), което се превежда като „медал за заслуги“, е седмото най-високо отличие, присъждано от правителството на Пакистан както на военни, така и на цивилни. То се дава на подофицери и други чинове за дълги заслуги или отличителни заслуги от неоперативен характер.

В Египет терминът дамга (на арабски: دمغة) или тамга (на арабски: تمغة) се използва в два контекста. Единият е данък или държавна такса. Обикновено тамгата в този смисъл е под формата на пощенски марки, които трябва да бъдат закупени и поставени върху държавни формуляри, като например шофьорска книжка или регистрационен акт за договор. Терминът произлиза от османската дума damga resmi. Другият смисъл на думата е печат, поставен върху всяко бижу, изработено от злато или сребро, за да покаже, че е истинско, а не от неблагородни метали.

  1. Neubecker, Ottfried. Heraldik. Orbis, 2002. ISBN 3-572-01344-5. (на английски)
  2. Brook, Kevin Alan. The Jews of Khazaria. 2nd. Rowman and Littlefield, 2006. ISBN 0-7425-4981-X. p. 154. (на английски)
  3. Franklin, Simon, Shepard, Jonathan. The Emergence of Rus 750 – 1200. London, Longman, 1996. p. 120 – 121. (на английски)
  4. Pritsak, Omeljan. The Origins of the Old Rus' Weights and Monetary Systems. Cambridge, MA, Harvard Ukrainian Research Institute, 1998. ISBN 0-582-49090-1. p. 78 – 79. (на английски)
  5. Christian, David. A History of Russia, Mongolia and Central Asia. Blackwell, 1999. p. 415. (на английски)
  6. Badarch, Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamgha of Khans (XIII–XIV). Ulaanbaatar, Mongolia, 2005. ISBN 99929-0-423-2. (на английски)
  7. Zaytsev, Viacheslav. West, Andrew and Viacheslav Zaytsev 2019. Preliminary proposal to encode a set of 30 Tamga symbols. [Document No. JTC1/SC2/WG2 N5092 = L2/19 – 216, “The Unicode Consortium: [official site]”. 90 pp.] // Preliminary proposal to encode a set of 30 Tamga symbols. 2019-01-01.
  8. Mahmûd, Kâşgarlı. Divânü Lugâti't-Türk. Kabalcı Yayınevi. с. 354.
  9. Boris Zhivkov. Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries. Brill, 2015. ISBN 978-90-04-29307-6. с. 275. Probably not only the strong steppe influence, but also the desire to subjugate the local population can both be seen as reasons for the use of the khagan title by some Rurikids, along with tamga (trident), which had been a typical symbol of power in the steppes and in Middle Asia since ancient times.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tamga в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​