Сидерит
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 19:30, 14 юни 2015 (UTC). |  |
| Сидерит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | FeCO₃ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.05 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 4 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 3,96 g/cm³ |
| Сидерит в Общомедия | |
Сидеритът е минерал, изграден от железен карбонат FeCO3. Името му произлиза от гръцката дума за желязо.[1] Сидеритът е ценен железен минерал, тъй като съдържа 47% желязо, но не и сяра или фосфор. Цветът му варира от жълто до тъмнокафяво и черно.
Сидерит е и остарял термин за метеорит, съставен основно от желязо и никел.
Често се използва в механо-строителството под формата на сплав от желязо и никел.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 110. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 491-494.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 609.
- Костов-Китин, Владислав. Сидерит Siderite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 554 - 556.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 170.
