Хеян

Част от серията статии за
История на Япония
Палеолит (~ 35 000 – 14 000 г. пр.н.е.)
Джомон (~ 14 000 – 300 г. пр.н.е.)
Яйои (~ 300 г. пр.н.е. – 250 г.)
Ямато (250 – 710 г.)
Кофун (250 – 538 г.) Асука (538 – 710 г.)
Нара (710 – 794 г.)
Хейан (794 – 1185 г.)
Камакура (1185 – 1333 г.)
Реставрация Кенму (1333 – 1336 г.)
Муромачи (Ашикага) (1336 – 1578 г.)
Нанбоку-чо (1336 – 1392 г.) Сенгоку (1467 – 1573 г.)
Адзучи-Момояма (1568 – 1603 г.)
Нанбански търговски период
Едо (Токугава) (1603 – 1868 г.)
Бакумацу
Мейджи (1868 – 1912 г.)
Реставрация Мейджи
Тайшо (1912 – 1926 г.)
Първа световна война
Шова (1926 – 1989 г.)
Японски милитаризъм Втора световна война Тихоокеанска война Следокупационен период
Хейсей (1989 – настояще)
Изгубеното десетилетие
Тематични
Японска империя Икономическа история на Япония Военна история на Япония История на японското корабоплаване
п б р

Хейан (на японски: 平安時代) е период от японската история, датиращ от 794 до 1185 г.^[1] Наречен е по името на столицата Хейан-кио (днес Киото). По времето на този период, в Япония будизмът и други китайски влияния достигат връх. Освен това, Хеян бележи кулминация на японския императорски двор и е известен със своето изкуство, особено поезия и литература. Макар императорският дом да изглежда властен, реалната власт е в ръцете на клана Фудживара – влиятелен аристократичен род, който сключва бракове с императорското семейство. Много от императорите са женени за момичета от фамилията Фудживара.^[2]

Китайският модел на централизирано управление, който е приет през периода Нара (710 – 784) постепенно се променя, докато нарастването на частните имения, лишени от данъци, посяга на държавната собственост и намалява субектите на държавната администрация. Нов център на власт се появява през 1086 г., когато император Ширакава се пенсионира преждевременно и установява отшелнически режим, управлявайки без трон. Тази система е продължена спорадично от по-късните императори.^[2]

Периодът Хейан се характеризира с процъфтяване на културата и дворянската аристокрация, която активно участва в преследване на естетическото усъвършенстване, водейки до развиване на изкуствата. Романът „Сказание за Генджи“ на Мурасаки Шикибу е отличен опис на живота сред благородничеството по това време и се счита за една от най-великите литературни творби въобще. Към края на периода гражданското недоволство расте, а провинциалните армии влизат във въоръжени конфликти. Към 1156 г. кавгата достига столицата, когато клановете Тайра и Минамото подкрепят съперничещи си претенденти за императорския трон. Тайра побеждават и упражняват слаб контрол в императорския двор до 1185 г.^[2]