Почеп

Почеп
Μαργαρίτα
	Почеп Μαργαρίτα
— село —
	Почеп Почеп Почеп
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Нидже
Надм. височина	400 m
Население	136 души (2021 г.)

Почеп (на гръцки: Μαργαρίτα, Маргарита, до 1926 година Πότσεφ, Поцеф или Πότσεπ, Поцеп^[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

Селото се намира на около 10 km северно от град Воден (Едеса), на 400 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).^[2]

История

През XIX век в местността Маргарит край Почеп са се намирали развалини от предишни епохи, както и монети.^[3]

В Османската империя

Българският мухтарски печат на Почеп, 1897 година

Според местни предания след убийството на Али паша Янински селото е превърнато в турски чифлик.^[3] През втората половина на XIX век Почеп е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Почепи (Potchépi), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.^[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Почеп (Potcheppe) е посочено като село във Воденска каза с 41 къщи и 246 жители българи.^[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 200 жители българи.^[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. В 1904 година в Почеп е открито българско училище.^[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Почеп (Potchep) има 208 българи екзархисти и работи българско училище.^[8]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и Тръпче Попниколов, кметът Петре Чичов, Христо Божинов, Атанас Згудев, Петре Гоцев Карфиев, Яно Думов, Георги Търпенов са бити жестоко със сопи. След това всички мъже над 15 години са изведени извън селото и накарани цяла нощ (11 часа) да стоят на един крак.^[9]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Почеп остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Почеп има 30 къщи славяни християни.^[10]

В 1924 година в селото са заселени 26 гърци бежанци.^[2] В 1926 година селото е прекръстено на Маргарита. В 1928 година Почеп е представено като смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 20 души бежанци.^[11] По-късно бежанците напускат селото и в 1940 година остават само местни жители.^[2]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.^[12]

Селото пострадва в Гражданската война. Част от жителите му загиват, а част се изселват в Югославия. В зимата на 1947 година жителите му са преселени от властите във Воден.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	148^[2]	177^[2]	245^[2]	217^[2]	183^[2]	222^[2]	226^[2]	229^[2]	228^[2]	209	157	136

Личности

Родени в Почеп

Димитри Бегленче (1925 - 21 март 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал край село Димари, Епир^[13]

Починали в Почеп

Душков, български революционер, пристигнал във Воденско начело на чета през ноември 1906 година, загинал в сражение край Почеп на 3 декември 1906^[14]
Мария Джолева (по баща Бойчева), андартска деятелка

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, стр. 146-147.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 66. (на английски)
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_56-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)

[Думев-3] а ^б Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, стр. 146-147.

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)

[5] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.

[7] Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.

[8] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)

[9] Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.

[10] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)

[11] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[12] Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

[Kolupacev_66-13] Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 66. (на английски)

[14] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]