Камишин
| Камишин Камышин | |
| — Град — | |
  | |
 | |
  Камишин  Камишин | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Волгоградска област |
| Площ | 81 km² |
| Надм. височина | 50 m |
| Население |  117 983 души (2012) |
| Основаване | 1668 |
| Град от | 1780 |
| Пощенски код | 403870–403895 |
| Телефонен код | +7 84457 |
| МПС код | 34 |
| Часова зона | UTC+3:00 |
| Официален сайт | www.admkamyshin.info |
| Камишин в Общомедия | |
Камѝшин (на руски: Камы́шин) е град в Русия, Волгоградска област, административен център на Камишински район.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е в североизточната част на областта край устието на река Камишинка (Камышинка), вливаща се във Волга. Населението на града е 117 983 души през 2012 година.
Има гара на Приволжката железопътна линия, крайна спирка на линията Тамбов – Камишин.
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на Камишин е имало селище на Златната орда.[1]
Счита се, че селището е основано през 1668 година, когато там е издигната крепост за охрана на волжкия търговски път. През 1692 година цар Петър I изпраща в устието на Камишинка полк стрелци и свободни селяни, а през 1693 г. – княз Б. И. Куракин да основе град на левия бряг на Камишинка.
Нарича се Дмитриевск от 1697 до 1780 г., когато придобива статут на град и е преименуван на Камишин.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Камишин
- Алексей (Алекси) Апушкин – македоно-одрински опълченец, 20-годишен, техник, средно образование, 2 и 3 роти на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[2]
- Алексей Маресиев – офицер, прототип на летеца Алексей Мересиев, описан в „Повест за истинския човек“ на Борис Полевой
- Владимир Фере (1902 – 1971) – композитор
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пачкалов А. В. К вопросу о локализации топонима Calmuzi Sara на карте Фра-Мауро (1459 г.) // Annali di ca' Foscari. Rivista della facolta di lingue e letterature straniere dell’universita ca' Foscari di Venezia. XLVI, 1. Venezia 2007. P. 311—318
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
|
