да

да (български)

част. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? – Да, ще дойда.
За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! – Да.
В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! – Да, ще закъснея – нали все по това време тръгвам..
Като въпрос, означаващ „какво“. – Мария! – Да?
За свързване на два глагола. — Отивам да видя.
За повелителното наклонение. — Да си отиваш!

От един и същ произход със съюза да (bg)

немски: 1…5:ja^(de); 6: dass^(de); 7: не се използва / auf dass (de de)
нидерлански: ja
норвежки: ja
персийски: آره
полски: tak (pl)
португалски: sim
румънски: da
руски: 1…5: да^(ru); 6: не се използва
словашки: áno
словенски: ja
сръбски: да
тайски: ใช่
турски: evet
унгарски: igen
фински: joo
френски: 1…5: oui^(fr); 6: que^(fr); 7: не се използва / que^(fr) + subjonctif
хърватски: Da
чешки: ano
шведски: ja
японски: はい

Синоними: така, тъй, нима, така ли