Трир

Трир Trier
— град —
Трир 49.75565, 6.63935 Трир
Страна	Германия
Провинция	Рейнланд-Пфалц
Окръг	—
Площ	117,06 km²
Надм. височина	240 m
Население	111 528 души (2019) 953 души/km²
Пощенски код	54290 – 54296
Телефонен код	0651
МПС код	TR
Официален сайт	www.trier.de
Трир в Общомедия

Трир (на немски: Trier) е най-старият град в Германия.

Площта на Трир е 117,13 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 260 жители, а гъстотата на населението – 899 д/км².^[1]

Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и в неговите форми на други езици:

• естонски: Treviro
• испански: Tréveris
• италиански: Treviri
• каталонски: Trèveris
• люксембургски: Tréier
• полски: Trewir
• френски: Trèves

Намира се основно на източния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в провинция Рейнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район – Мозел-Саар-Рувер

Трир
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Roman Monuments, Cathedral of St. Peter and Church of Our Lady in Trier
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Германия
Тип	Културно
Критерии	i, iii, iv, vi
Вписване	1986  (10-а сесия)
Трир в Общомедия

Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр.н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum – „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259 – 274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284 – 305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306 – 324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски.

От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814 – 1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848 – 1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944 – 1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.

• римски амфитеатър (около 100 г.)
• императорски терми (ок. 300 г.)
• римски градски врата „Черната порта“ / „Porta Nigra“ (начало на 4 в.)
• раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
• романска катедрала (4 – 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160 – 1169 г.)
• къща „Франкентурм“ (11 в.)
• къща „Драйкьонигенхаус“ (началото на 13 в.)
• готическа църква на Св. Богородица („Либфрауенкирхе“, ок. 1250 г.)
• къща „Цур Щайпе“ (1430 – 1483)
• бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
• дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740 – 1745)
• Музей-родна къща на Карл Маркс
• университет

• Йозефине Шалк (1850 – 1919), германска художничка
• Карл Маркс (1818 – 1883), немски философ, политикономист и политически деец

Трир е побратимен град с:

• Мец, Франция от 1957
• Асколи Пичено, Италия от 1958
• Глостър, Великобритания от 1959
• Хертогенбош, Холандия от 1968
• Пула, Хърватия от 1971
• Форт Уърт, САЩ от 1987
• Ваймар, Германия от 24 май 1987 г.
• Нагаока, Япония от 2006

• Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
• Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
• Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0

• Трир

п б р Градове в Германия по население 1 000 000+ Берлин • Кьолн • Мюнхен • Хамбург 500 000+ Бремен • Дортмунд • Дрезден • Дюселдорф • Есен • Лайпциг • Нюрнберг • Франкфурт • Хановер • Щутгарт 200 000+ Аахен • Аугсбург • Билефелд • Бон • Бохум • Брауншвайг • Висбаден • Вупертал • Гелзенкирхен • Дуйсбург • Ерфурт • Карлсруе • Кемниц • Кийл • Крефелд • Любек • Магдебург • Манхайм • Мюнстер • Мьонхенгладбах • Оберхаузен • Росток • Фрайбург • Хале 100 000+ Бергиш Гладбах • Ботроп • Бремерхафен • Волфсбург • Вюрцбург • Гера • Гьотинген • Дармщат • Ерланген • Залцгитер • Зиген • Золинген • Инголщат • Йена • Касел • Кобленц • Котбус • Леверкузен • Лудвигсхафен • Майнц • Мьорс • Мюлхайм • Нойс • Олденбург • Оснабрюк • Офенбах на Майн • Падерборн • Потсдам • Пфорцхайм • Регенсбург • Реклингхаузен • Ремшайд • Ройтлинген • Саарбрюкен • Трир • Улм • Фюрт • Хаген • Хайделберг • Хайлброн • Хам • Херне • Хилдесхайм

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U LCCN MBarea NARA NKC IdRef VIAF WorldCat

Портал „География“          Портал „Германия“