Ньорд
| Ньорд | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | бог на морето, морските ветрове и рибарството в скандинавската митология |
| Деца | Фрейр Фрейя |
| Ньорд в Общомедия | |
Ньорд (на старонорвежки: Njörðr) в скандинавската митология е бог на морето, морските ветрове и рибарството.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]По произход е от божествата Вани[1], като след войната им с Асите, преминава при последните като заложник със сина си Фрейр и дъщеря си Фрея и в един по-късен етап текстовете го причисляват вече към божествата Аси. С него е отъждествявана германската богиня Нертус, чието име е точен еквивалент на Ньорд. Възможно е тя да е негова сестра и същевременно съпруга, тъй като в Сага за Инглингите[2] се говори, че докато е при Ваните, Ньорд съжителства със сестра си.
След преминаването си при Асите, Ньорд се жени за великанката Скади и живее с нея девет денонощия в Ноатун („Корабостроителница“, палатът му в Асгард) и девет денонощия в Трюмхайм („Шумно място“) в планините, тъй като съпругата му не обича морето, а планините. Според „Речите на Вафтруднир“ (Поетична Еда), Ньорд ще се върне при Ваните при свършека на света[3].
Според Сага за Инглингите след смъртта на Один, Ньорд става управник на Швеция и шведите го приели за владетел. Сагата разказва, че по негово време царял мир и добруване затова когато Ньорд се разболял и починал шведите много скърбяли за него. Според обичая, който им наложил Один, те изгорили на клада тялото на Ньорд и му издигнали надгробна могила.[4]
След смъртта на Ньорд според „Сага за Инглингите“ управлението на страната поел Фрейр, наречен също Ингви-Фрейр.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ И като такъв е и като божество на плодородието.
- ↑ Сага за Иглингите ((ru))
- ↑ Речите на Вафтруднир ((ru))
- ↑ Снори Стурлусон, „Саги за кралете на Севера“, Военно издателство, София, 2003
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
- Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.
- Снори Стурлусон, „Саги за кралете на Севера“, Военно издателство, София, 2003
| ||||||||||||||||||||||||||||||
