Лачин
| Лачин Laçın Բերձոր | |
| — град — | |
 | |
  Лачин | |
| Страна |  Азербайджан |
|---|---|
| Република | Де юре:  АзербайджанДе факто:  Нагорни Карабах |
| Район | Лачински / Кашатагски |
| Надм. височина | 889 m |
| Население | 1900 души (2015) |
| Град от | 1923 г. |
| МПС код | 41 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Официален сайт | lachin-ih.gov.az |
| Лачин в Общомедия | |
Лачин (на азербайджански: Laçın; на кюрдски: Laçîn) или Бердзор (на арменски: Բերձոր) е град, който е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под контрола на непризнатата Нагорно-Карабахска република. От 1992 г. насам районът се контролира от Нагорно-Карабахската република, която е преименувала града на Бердзор и го е направила столица на своя Кашатагски район.[1] Правителството на Азербайджан счита града за столица на своя Лачински район. Градът и околността му образуват Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения. Разположен е на планински склон на левия бряг на река Акари.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1926 г. градът е познат под името Абдаляр.[3][4] Статутът си на град получава през 1923 г.[3]
В началото на 1920-те години, Владимир Ленин пише писмо до Нариман Нариманов, в което загатва, че Лачин следва да бъде част от Азербайджан, но властите в Баку и Ереван получават обещания, които се оказват противоречиви.[5] На 7 юли 1923 г. Лачин става административен център на Кюрдистански уезд (познат под името Червен Кюрдистан) до разпадането на административната единица през 1929 г.[6]
На 15 май 1992 г., в хода на Нагорно-Карабахския конфликт, армията на Нагорни Карабах превзема първия сухопътен коридор към Армения.[7] Преди това, на 13 май, Турция заплашва Армения, че ще се намеси военно, ако Шуша и Лачин не се върнат на Азербайджан.[8] Русия отговаря на това като подписва военно споразумение с Армения, обещаващо военна помощ, ако сигурността ѝ е застрашена. На 20 май 1992 г. Турция уверява Русия, че няма да предприеме военна намеса.[8] Така, след три години блокада, е създадена наземна връзка между Армения и Нагорни Карабах. През есента на 1992 г. азербайджански сили се опитват да си възвърнат контрола над Лачин, но са отблъснати. Цялото азербайджанско и кюрдско население на Лачин напуска града, след като попада в ръцете на арменците.
Нагорно-Карабахски конфликт
[редактиране | редактиране на кода]Лачин и околните райони стават сцена на тежки сражения по време на Нагорно-Карабахския конфликт в периода 1990 – 1994 г. Градът все още не се е възстановил напълно от разрушенията на войната. Това е един от най-важните градове под арменски контрол, тъй като през него минава Лачинският коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах. Съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбелязват, че Лачин се разглежда като отделен случай в преговорите, тъй като градът е хуманитарната и отбранителната връзка на Нагорни Карабах. Без него, Нагорни Карабах би останал изолиран ексклав. Лачинският коридор и Келбаджар са фокусна точка на арменските искания в мирните преговори с Азербайджан.[9]
На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека взема решение по дело, засягащо оплаквания от шест етнически кюрдски бежанци, които не са успели да се върнат в домовете и имотите си в Лачин, който са били принудени да напуснат през 1992 г. по време на конфликта в Нагорни Карабах. Съдът осъжда, че отказът на арменските власти да допусне кюрдите до домовете им представлява нарушение на правото им на личен и семеен живот.[10]
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни на „Кавказки календар“ от 1912 г. в село Абдаляр, Зангезурски уезд, Елизаветполска губерния живеят 111 души, голяма част от които са кюрди.[11]
| Година | Население | Етнически групи |
|---|---|---|
| 1926 | 435 | 37,7% азербайджанци, 25,3% кюрди, 15,2% арменци, 13,1% руснаци[12] |
| 1939 | 1063 | 80,7% азербайджанци, 11,6% арменци, 6,4% руснаци[13] |
| 1959 | 2329 | 94,5% азербайджанци, 4,3% арменци, 1% руснаци[14] |
| 1970 | 4990 | 95% азербайджанци, 2,7% руснаци и украинци, 1,1% арменци[15] |
| 1979 | 6073 | 99,1% азербайджанци[16] |
| 1989 | 7829 | |
| 2005 | 2190 | ~100% арменци[17] |
| 2015 | 1900 | ~100% арменци[18] |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Holding, Nicholas (2006). Armenia with Nagorno Karabagh, 2nd: The Bradt Travel Guide. Guilford, Connecticut: Globe Pequot Press, с. 208. ISBN 1-84162-163-3.
- ↑ Great Soviet Encyclopedia // yandex.ru.[неработеща препратка]
- ↑ а б Е. М. Поспелов. „Имена городов: вчера и сегодня (1917 – 1992). Топонимический словарь.“ Москва, „Русские словари“, 1993. с. 23
- ↑ Samvel Karapetian. Armenian Cultural Monuments in the Region of Karabagh. Yerevan: Gitutiun Publishing House, 2001, с. 169.
- ↑ Alexandre Bennigsen and S. Enders Wimbush. Muslims of the Soviet Empire. C. Hurst & Co Publishers, 1986, с. 202, 286. ISBN 1-85065-009-8.
- ↑ McDowall, David. A Modern History of the Kurds, 3rd. ed. London: I.B. Tauris, 2004, с. 492.
- ↑ Baev, Pavel K. The Russian Army in a Time of Troubles. International Peace Research Institute, 1996, с. 124. ISBN 0-7619-5187-3.
- ↑ а б A Study of Crisis, by Michael Brecher, Jonathan Wilkenfeld, 1997, с. 565
- ↑ CountryWatch – Interesting Facts Of The World
- ↑ Press release issued by the Registrar of the Court. Azerbaijani refugees’ rights violated by lack of access to their property located in district controlled by Armenia // European Court of Human Rights. Посетен на 21 юни 2015.
- ↑ Кавказский календарь. Тифлис 1912 // Архивиран от оригинала на 2015-10-17. Посетен на 26 февруари 2012.
- ↑ Курдистанский уезд 1926 // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑ Лачинский район 1939 // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑ Лачинский район 1959 // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑ Лачинский район 1970 // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑ Лачинский район 1979 // www.ethno-kavkaz.narod.ru.
- ↑ census.stat-nkr.am // Архивиран от оригинала на 2011-03-02. Посетен на 2019-04-12.
- ↑ Urban communities of the NKR // stat-nkr.am. National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, 1 януари 2015. с. 13.
|
