Енгадин

Енгадин (на немски: Engadin) е долина в Алпите, по-точно в Ретийските Алпи, обхващаща горното течение на река Ин (приток на Дунав).

Заема източните части на Швейцария (кантон Граубюнден), ориентирана е от югозапад на североизток. Започва от прохода Малоя,^[1] където минава вододелът с басейна на река По. Дели се на Горен Енгадин до вливането на река Шпел (първият голям приток на Ин) и Долен Енгадин - оттам до границата с Австрия. Това е типична трогова (U-образна) долина, формирана от екзарационната дейност на ледник през последното заледяване приключило преди 10 000 години. В горната част са се образували три неголеми ледникови езера, които спират дъха с красотата си - Зилското езеро, Силваплана и езерото Сент Мориц. Дължината ѝ е около 100 км. Районът е високопланински (началото е на 1815 м), отстрани надвисват внушителни върхове със стръмни склонове, повечето от които трихилядници. От юг се намира масивът Бернина с едноименния връх - най-висок в източните Алпи (4049 м). От север е хребетът Албула, а в ниската част - Силврета.

Долината е с добре запазена природа, но за допълнителното ѝ съхранение по южните склонове е създаден Швейцарският национален парк (известен и с името Енгадин). Няма големи градове, не преминава магистрала.^[2] Населението е едва 25 000 души. Най-известното курортно селище е Сент Мориц. През зимата, привлечени от чудесните условия за ски, тук идват хиляди туристи. Те разполагат със 155 км писти и 24 лифта.^[3] Ски зоната се простира от 1720 до 3020 м височина. През лятото по езерата (особено Силваплана) излизат сърфисти. Те се радват на силния местен вятър Малоя, който духа от прохода.^[4]

Името произлиза от начина, по който местното ретороманско население нарича водещата река - Ен.