руски
руски (български)
| ед. ч. | м. р. | рус·ки | |
|---|---|---|---|
| непълен член | рус·кия | ||
| пълен член | рус·ки·ят | ||
| ж. р. | рус·ка | ||
| членувано | рус·ка·та | ||
| ср. р. | рус·ко | ||
| членувано | рус·ко·то | ||
| мн. ч. | рус·ки | ||
| членувано | рус·ки·те | ||
Прилагателно име, тип
Свързан с Русия.
Етимология
Произлиза от ст.-рус. Русь „Русия“, първоначално означение на скандинавските викингски дружини (ст.-сканд. Róþrs-menn или Róþrs-karlar „гребци, мореплаватели“ - срв. ст.-англ. roðor „весло“), стоящи в основата на Киевска Рус. Срв. ср.-гръц. οἱ `Ρω̃ς „нормани“, ῥωσιστί „на скандинавски (език)“ (Конст. Багр., Dе adm. imp.), араб. Rūs „нормани в Испания и Франция“ (IХ в.), лат. Rusios, quos alio nоs nomine Nordmannos арреllаmus (Лиудпранд). Формата *Rusь може да бъде заета и от фин. езици - срв. фин. Ruotsi „Швеция“, Ruotsalainen „швед“, ест. Roots, Rootslane, вод. Rōtsi, лив. Rùoťš „Швеция“, Rùoťšli „швед“ - като зап.-фин. *rōtsi „швед“ е заето в коми роч, удм. ӟуч „руски“. Фините обаче наричат Русия с друго име: фин. Venäjä, ест. Venemaa, лив. Vinemaa, а латвийците - Krievija (от слав. племе кривичи). Руското Россия е заето по книжовен път от ср.-гръц. `Ρωσσία.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|