мед

Химически елемент (Cu) – червеникав ковък метал; бакър.

ст.-бълг. мѣдь χαλκός (Супр.). Праслав. *mědь, с неизяснена етимология. Зап.-евр. название (роман., герм.) е от лат. cuprum < името на о. Кипър, един от главните центрове за добиване на мед. Това кара някои да търсят произхода на *mědь от името на страната Мидия: от иран. Мādа- през старогр. Μηδία (Абаева, Езиков. изследв. Младенов, стр. 321). От друга страна се търси връзка с герм. *smiθaz (ст.-сканд. smiðr, ст.-англ. smið (975 г.) „занаятчия, ковач“, гот. aiza-smiþa χαλκεύς „ковач“, ст.-в.-нем. smid „ковач“, smîdа „метал“), но слав. и герм. форма не произлизат от обща праформа (герм. < *(s)met-, а слав. < *med-/*mēd^h-). Неясно е и отношението на хет. miti-, mita- „червен“.

бакър

меден

Шаблон:Словоформи/мед2

Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар.

ст.-бълг. медъ μέλι (Супр.). Праслав. *medъ, м.р., стара u-основа род.п. *medu, срв. *medov- „медовина“, *medv-ědъ „мечка“, букв. „медояд“, но и о-основа (*medьnъ „меден“). Среща се в повечето ИЕ езици, срв. лит. medus „мед“, латв. medus „мед“, ст.-прус. meddo „мед“, ст.-инд. mádhu- ср. р. „мед, медовина“, авест. mađu- ср. р. „мед, вино“, перс. may „вино“, согд. mdw „вино“, осет. мыд, муд „мед“, ст.-гр. μέθυ ср. р. „алкохолно питие“, μεθύω „пиян съм“, ирл. mid „медовина“, ст.-в.-нем. metu, англ. mead „медовина“, тохар. Б mit „мед“. Значенията „мед“ и „алкохолна напитка“ се преплитат. В зап. ИЕ езици се среща и форма *melit- „мед“ (ст.-гр. μέλι, род.п. μέλιτος, лат. mel, род. п. mellis, гот. miliþ, хет. melit-, алб. mjell), където *medhu в значение „мед“ отсъства. В китайски и угро-финските езици се срещат подобни наименования на меда: пракит. *mịĕt, угро-фин. *mete „мед“: фин. mesi, род.п. meden, ест. mesi, род.п. mee, морд. медь, мар. мӱй, коми ма, удм. му, унг. méz. Тъй като ИЕ флексия не съответства на угро-фин. *mete, угро-фин. форми не са заети от индо-ирански. Вероятно става дума за праисторическо културно понятие.