глава

1. Част от тялото на човека и животните, в която се намира главният мозък, устата, очите, ушите;
2. Ум, разум, разсъдък "Ти глава имаш ли?", "Нищо не му влиза в главата!" ;
3. Графически и смислово отделена част от литературно произведение "Романът на новия автор се състои от 50 глави.";
4. Ръководител, шеф, стоящ начело Главата на българската легация се срещна с някои официални лица; глава на семейството, държавен глава
5. Бройка на глава от населението; 100 глави добитък
6. Част от растение със закръглена форма глава лук
7. Част от предмет със закръглена форма глава на гвоздей
8. в урологията Част от пениса (използва се умалителната форма главичка)

старобълг. глава κεφαλή (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). ИЕ лексически диалектизъм: слав. *golva, лит., латв. galva, старопрус. gallū, вин. п. galwan. ИЕ реконструкция позволява две възможности: *g^holu- (срв. арм. glux, род. п. glxoy „глава“) или *golu- (срв. стисл. kollr „кръгъл планински връх, глава“ и връзка с гол). Първият вариант допуска и връзка с е-огласовка (*g^helu- > *žely: старобълг. желы, -ъве χελώνη „костенурка“ (Номоканон), сръб. желва, словен., чеш. želva, пол. żółw, род. п. -wi „костенурка“). За връзката глава костенурка срв. череп - рус. черепаха „костенурка“, лат. testa „чаша, глава“ - testudo „костенурка“. Не бива да се свързва със старогр. χέλŭς , род. -υος „костенурка, гръдна кост“, χελώνη, χέλυμνα, χελύνη „земна костенурка“, тъй като словообразуването на старогр. форми не е ИЕ. Вероятно коренът *g^hel-/*g^hol- е еднакъв с корена на *žьltъ „жълт“ (=*g^hļ-tos).

• чутура, кратуна, тиква, куфалница, пипе, пипка
• ум, мисъл, разум, интелект, интелигентност, разсъдък
• началство, управление
• дял, отдел, параграф
• ръководител, началник, шеф
• директор